2 февруари - Световен ден на влажните зони

Конвенцията за влажните зони е международно споразумение, подписано на 2 февруари 1971 г. в град Рамсар, Иран. Пълното име на споразумението е Конвенция за опазване на влажните зони с международно значение и по специално като местообитание на водолюбиви птици. Впоследствие конвенцията разширява своя обхват, за да обхване всички страни на опазването на влажните зони и разумното им ползване. Конвенцията влиза в сила през 1975 г. и днес има над 140 страни-членки. Като световен ден на влажните зони е избран 2-ри февруари.

Влажните зони са сред най-продуктивните екосистеми на Земята. Те предоставят уникални условия за живот на множество растителни и животински видове. Влажните зони поддържат висока концентрация на безгръбначни, риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници. Влажните зони са и ценен източник на много ресурси с икономическа стойност, от които зависи изхранването на милиони хора. Основните ползи за човека, осигурявани от нормалното функциониране на влажните зони, са: 

     Водоползване
     Риболов
     Земеделие
     Дърводобив
     Енергиен източник
     Дивеч
     Транспорт 
     Лечебни растения
     Отдих и туризъм

Влошаването на състоянието и унищожаването на влажните зони води до загиването на огромен брой животнки и растения, които се срещат единствено там. Много от тях имат не само важна екологична функция, но и често прехраната и оцеляването на цели общества традиционно са свързани с използването на ресурсите на влажните зони. Една от по-малко известните, но не по-малко важни ползи от влажните зони е способността им да служат като естествена пречиствателна станция, благодарение на процеса на самопречистване на преминаващите през тях води.

В България има 10 влажни зони собща площ над 20 000 хектара: 

Езерото "Сребърна" 

Дуранкулашкото езеро

Шабленското езеро

Комплексът "Беленски острови"

Поморийското езеро

Атанасовското езеро

Езерото "Вая"

Местността "Пода"

Комплексът "Ропотамо"

Остров Ибиша

Тези екосистеми приютяват както множество водолюбиви птици, така и много други животински и растителни видове. Като пример за световно застрашени видове могат да се посочат къдроглавият пеликан – емблематична птица за езерото Сребърна, малкият корморан, белооката потапница, тръноопашата потапница, малката белочела гъска, червеногушата гъска и морският орел, както и редица защитени растения: бяла и жълта водна лилия, четирилистна марсилея, дяволски орех, алдрованда и блатно кокиче. Влажните зони формират местообитания с европейска значимост, сред които са лонгозните гори, някои бракични езера и крайбрежни лагуни, както и някои заливни ливади